Сърцето ми към Дунав лети
Като Икар криле ще разперя,
към Дунава ще полетя,
накъдето ме тегли сърцето...
Във Русе открих любовта.
Намерих си там хубавица,
със чиста, любяща душа.
Тя гука ми кат гълъбица,
със нея съдбата теша.
Дарява ме с обична радост,
сърцето ми с чар заплени.
Отдавна я търсех и ето -
днес сбъдват се мойте мечти.
Макар остарял, аз пак любя,
в душата ми пламък гори,
за обич сърце ми копнее,
към Дунава то все лети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
