dansyto (Данаил Таков)
816 3638
10 дек. 2021 г., 08:18

Сърцето ми от топлината бие 

  Поэзия
696 6 16

Какъв бе този слънчев пек,

обвил душата ми игрива?

Сред лавандулов цвят поех

дихание на страстност жива.

А после грейнали липи

обзеха ме като в магия.

Ех, няма как да не личи,

че от блаженството им пия.

И слънчогледово поле

зовеше ме с изкусни краски.

Какво ли може да ме спре? –

жадувам златните му ласки.

Усмивката ми засия,

тъй както Слънцето сияе.

Потрепва въздух в мараня –

с вълшебството миражи вае.

Но в миг се сепнах изведнъж,

насред декември в ледна нощ.

Сънувал съм, но трябва дъжд

с дъга в очите – за разкош!

Затуй отново ще заспя,

как прелест дивна се изпуска!?

Ще спя докато топлина

в сърцето лятото ми пуска!

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято »

13 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??