Сърцето ми от топлината бие
Какъв бе този слънчев пек,
обвил душата ми игрива?
Сред лавандулов цвят поех
дихание на страстност жива.
А после грейнали липи
обзеха ме като в магия.
Ех, няма как да не личи,
че от блаженството им пия.
И слънчогледово поле
зовеше ме с изкусни краски.
Какво ли може да ме спре? –
жадувам златните му ласки.
Усмивката ми засия,
тъй както Слънцето сияе.
Потрепва въздух в мараня –
с вълшебството миражи вае.
Но в миг се сепнах изведнъж,
насред декември в ледна нощ.
Сънувал съм, но трябва дъжд
с дъга в очите – за разкош!
Затуй отново ще заспя,
как прелест дивна се изпуска!?
Ще спя докато топлина
в сърцето лятото ми пуска!
© Данаил Таков All rights reserved.
The work is a contestant:
