20 авг. 2014 г., 21:25

Сърцето ми заплака

492 0 0

Мария Събева

 

Сърцето ми заплака

 

Сърцето ми заплака за Украйна –

за жертвите, разрухата, кръвта.

За никого обаче не е тайна,

че грешка е на политиците това.

 

Твърдят, че глас народен е глас Божи.

Съдбата си Народът да реши!

Защо не го направиха, о, Боже?

За сметка на народа се греши.

 

Защо примирието нарушиха?

Защо започна гражданска война?

Да спрат сепаратистите решиха,

но страда всъщност цялата страна.

 

Боли ме като гледам инвалиди,

пострадали в проклетата война –

все млади хора, с разцъфтели сили.

Но кой за тях ще понесе вина?

 

На черга, май, Украйна заприлича

и дърпат я най-яросто отвън.

Великите за нея се боричкат,

на шпагите се чува остър звън.

 

И докога това ще продължава?

На политиците, о, Боже, разум дай!

Народът на изстрадала държава

най-сетне мир да види в роден край.  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...