4 янв. 2012 г., 14:21

Сърдита нощ 

  Поэзия » Философская
658 1 12

Сърдита нощ

 

В сърдита нощ вилнее стръвна зима:
провлачва ледни, призрачни вълни.
Звездите, сгърчени – мъждукат, стинат,
проливат мрачни, облачни сълзи.

В следите чезна, тръпнещи, на самец –
из преспите потайни в мрака врящ.

Преследвам дух, най-щурия скиталец –
загубен вечно, търсещ и незрящ...


Просторът зее – чер и необятен.
Самотник лих, заложник на страстта,
мъгли простира – шумен, непохватен. 

С размирен пламък тлее във пастта.

 

И диша сънно дебнеща угроза.

Ръжда разяжда в делничната проза.

 

© Плами Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??