Сърдита нощ
Сърдита нощ
В сърдита нощ вилнее стръвна зима:
провлачва ледни, призрачни вълни.
Звездите, сгърчени – мъждукат, стинат,
проливат мрачни, облачни сълзи.
В следите чезна, тръпнещи, на самец –
из преспите потайни в мрака врящ.
Преследвам дух, най-щурия скиталец –
загубен вечно, търсещ и незрящ...
Просторът зее – чер и необятен.
Самотник лих, заложник на страстта,
мъгли простира – шумен, непохватен.
С размирен пламък тлее във пастта.
И диша сънно дебнеща угроза.
Ръжда разяжда в делничната проза.
© Плами All rights reserved.
