Във всеки край не виждам само края.
Не всичко е от болка изгоряло.
Не слагам точка, пиша запетая
и продължил започвам отначало.
Какво ли не сърцето преживяло,
все още има ритъм и туптеж.
На любовта отдало се изцяло
мечтае и живее във копнеж.
В падението ражда се стремеж
след грешките поука щом откриеш...
Със силна вяра идва и пламтеж,
и пепелта с надежда ще надвиеш.
И фениксът в смъртта живот намерил -
полита огнени криле разперил.
© Асенчо Грудев Все права защищены
Поздравявам те, Асенчо! Това е първото стихотворение от теб, което отива в моята колекция с избрани!