Аз знам, че слънцето над мен
не е в небето ни украса...
Без него няма слънчев ден,
докато тука не довтаса!

Щом ни окъпе в светлина,
душата ни е обновена,
събужда сънната земя
и става веселата сцена!

Замахва Есента крила
и  полетява над простора...
И виждаш ти каква била -
усмихва се на всички хора.

Депресията и  тъгата,
при нас са те, когато плаче...
Но в нея има красота,
която радостно подскача!

31.10.2011 г. София