Със слънцето над мен
519
0
0
Аз знам, че слънцето над мен
не е в небето ни украса...
Без него няма слънчев ден,
докато тука не довтаса!
Щом ни окъпе в светлина,
душата ни е обновена,
събужда сънната земя
и става веселата сцена!
Замахва Есента крила
и полетява над простора...
И виждаш ти каква била -
усмихва се на всички хора.
Депресията и тъгата,
при нас са те, когато плаче...
Но в нея има красота,
която радостно подскача!
31.10.2011 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
