May 29, 2013, 3:10 PM

Със слънцето над мен

Poetry

518 0 0

Аз знам, че слънцето над мен
не е в небето ни украса...
Без него няма слънчев ден,
докато тука не довтаса!

Щом ни окъпе в светлина,
душата ни е обновена,
събужда сънната земя
и става веселата сцена!

Замахва Есента крила
и полетява над простора...
И виждаш ти каква била -
усмихва се на всички хора.

Депресията и тъгата,
при нас са те, когато плаче...
Но в нея има красота,
която радостно подскача!

31.10.2011 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0