13 дек. 2007 г., 20:11

Със теб дори сама

771 0 5

''Остани'' - крещеше ти.

''Не, не мога, разбери'' - повтарях аз във този час,

исках да ти вярвам и да бъда с теб,

но нещо се прекърши на хиляди пърченца в мен.

''Не ме обичаш вече'' - каза ти,

а аз изтръпнах от това.

''Обичам те'' - но разбрери,

не можем двама да вървим,

не стига с това да продължим

и да вярваме в това, което беше до преди.

Исках да ти кажа,

че вече всичко е различно,

исках да повярвам, може би, че е излишно,

но изрекох аз сега,

че ще съм с теб дори сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...