Dec 13, 2007, 8:11 PM

Със теб дори сама

  Poetry » Love
765 0 5

''Остани'' - крещеше ти.

''Не, не мога, разбери'' - повтарях аз във този час,

исках да ти вярвам и да бъда с теб,

но нещо се прекърши на хиляди пърченца в мен.

''Не ме обичаш вече'' - каза ти,

а аз изтръпнах от това.

''Обичам те'' - но разбрери,

не можем двама да вървим,

не стига с това да продължим

и да вярваме в това, което беше до преди.

Исках да ти кажа,

че вече всичко е различно,

исках да повярвам, може би, че е излишно,

но изрекох аз сега,

че ще съм с теб дори сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...