Съседът
Съседът
Kогато на входа те срещам,
усмихнат ми кимваш с глава,
а аз смутена, дори не усещам
как думи за поздрав мълвя.
Живеем отдавна, врата до врата,
съседи – почти непознати.
Знам, че самотен посрещаш нощта,
аз пък мечтая да влеза в съня ти.
Вечер, когато в стъклата възкръсва
романтичният лик на луната,
плач на пиано тишината разкъсва,
ти свириш… “Лунната соната”!
Затварям очи и слушам Бетовен,
и тайно клавишите бели ревнувам,
стенещи нежно от допир гальовен,
тези клавиши да бъда, бленувам.
След миг едно “адажио” ще отзвучи,
а в мене музиката ще остане, вместо
последният красив акорд да заличи
съпровода на сърцето в темпо “престо”.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арина Все права защищены
