Vessymark (Весела Маркова)
130 270
5 дек. 2017 г., 00:41  

Съществувание 

  Поэзия » Другая
344 0 3

Съществувание

 

Ще глътна шепа заглушители.

Не се страхувай, няма да умра.

Дори не вземам "скъпите" успокоителни,

изстрелите - тях само искам да обезглуша̀.

Физически във атомен разпад съм

чудя се как формулата оцелява,

и държи ме още все тъй здраво цяла. 

Защо ли?

Явно мисията ми продължава!

Раздробено и разнищено съществувание.

Отчайващо подобие на жена!

Та аз отдавна съм съвсем безполова,

непосилно бремето разсече ме на две...

Флуидна смес без мирис и окраска

Потънала в аморфна сивота

От някогашните искри - отблясъци

Останала е само тъжна пелена 

Като безструктурна материя се стичам.

Във всяка гънка търся светлина

И опитвам се на себе си пак да заприличам 

Притихвам после в тъмна кухина.

От рамката едва ли ще избягам

Отдавна огледалото е празно 

А зелените очи ме гледат и разпитват.

Безмълвно скриват своята тъга.

- Къде изчезна жизнено момиче?

- Кога изгасна пламъкът в кръвта?

- Ръцете ти, защо са посивели,

  а погледът ти някак опустял?!

 

© Весела Маркова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??