Съществувание
Съществувание
Ще глътна шепа заглушители.
Не се страхувай, няма да умра.
Дори не вземам "скъпите" успокоителни,
изстрелите - тях само искам да обезглуша̀.
Физически във атомен разпад съм
чудя се как формулата оцелява,
и държи ме още все тъй здраво цяла.
Защо ли?
Явно мисията ми продължава!
Раздробено и разнищено съществувание.
Отчайващо подобие на жена!
Та аз отдавна съм съвсем безполова,
непосилно бремето разсече ме на две...
Флуидна смес без мирис и окраска
Потънала в аморфна сивота
От някогашните искри - отблясъци
Останала е само тъжна пелена
Като безструктурна материя се стичам.
Във всяка гънка търся светлина
И опитвам се на себе си пак да заприличам
Притихвам после в тъмна кухина.
От рамката едва ли ще избягам
Отдавна огледалото е празно
А зелените очи ме гледат и разпитват.
Безмълвно скриват своята тъга.
- Къде изчезна жизнено момиче?
- Кога изгасна пламъкът в кръвта?
- Ръцете ти, защо са посивели,
а погледът ти някак опустял?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
