СЪЩНОСТ

23 дек. 2016 г., 21:50

Поэзия » Другая

374 1 3

СЪЩНОСТ

Моя клета душа –

под дъждовните, сивите облаци.

Разтуптяно сърце –

след злочести, без милост лъжи.

Грапав сън –

от борбата ми с “вятърни мелници”.

Поглед плах –

пред затворени, злобни врати.

Две очи –

огледало на моето вчера

и ръце –

в безтелесната, лепкава прах.

Леки мисли

със „приятели” за вечеря –

присмехулници

под капака от завист и страх.

Трудно утре –

довяно от парещи спомени

за безкраен,

душевно заченат дуел –

с Дон Кихот

и сълзѝте за вярност, отронени…

Моят път –

към изгряващо слънце поел!