СЪЩНОСТ
СЪЩНОСТ
Моя клета душа –
под дъждовните, сивите облаци.
Разтуптяно сърце –
след злочести, без милост лъжи.
Грапав сън –
от борбата ми с “вятърни мелници”.
Поглед плах –
пред затворени, злобни врати.
Две очи –
огледало на моето вчера
и ръце –
в безтелесната, лепкава прах.
Леки мисли
със „приятели” за вечеря –
присмехулници
под капака от завист и страх.
Трудно утре –
довяно от парещи спомени
за безкраен,
душевно заченат дуел –
с Дон Кихот
и сълзѝте за вярност, отронени…
Моят път –
към изгряващо слънце поел!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
