СЪЩНОСТ

Моя клета душа –

под  дъждовните, сивите облаци.

                           Разтуптяно сърце –

                           след злочести, без милост лъжи.

 Грапав сън –

 от борбата ми с “вятърни мелници”.

                            Поглед плах –

                            пред затворени, злобни врати.

  Две очи –

  огледало на моето вчера

                            и ръце –

                            в безтелесната, лепкава прах.

 Леки мисли

 със „приятели” за вечеря –

                            присмехулници

                            под капака от завист и  страх.

Трудно утре –

довяно от парещи спомени

                            за безкраен,

                            душевно заченат дуел –

с Дон Кихот

и сълзѝте за вярност, отронени…

                            Моят път –

                            към изгряващо слънце поел!