Същност

22 сент. 2019 г., 00:58

Поэзия

167 1 2

Била ли си, или не си била?
Съществуваш ли, или те няма?
Прекъсната, сърдечната следа
ще сложи край на малка драма...

Вино се разлива по гръдтта ти -
помен тъжно-смешен... без сълзи.
Освободен, от някъде глъсът ти
пустинно, пясъчно се сипе и ехти...

Гаснат свещите от вятъра, дъжда.
Събират ги на куп и ги оплитат.
Сливат се мечтите ти в една мечта -
безвъзвратно с ехото отлитат...

Това мираж е, далечен, за забрава,
че някога, в миналото, ти си бил
и всичко скъпо в нищото остава,
дори върха... да си осъществил.

Но не... била си, си, и ще бъдеш!
Нищо в пространството не се губи.
На земята своето Аз ще съзреш. -
Пее песен на генните ти струни...

21 09 2019