Същност

Поэзия » Философская, Свободный стих

1.2K 2 6

Красиви са изгревите,

омайни - залезите,

но най-обичам Слънце в зенит.

Не ме ослепява лъчът,

перпендикулярният,

духа ми обгръща,

заблуди и илюзии бягат вдън гори.

В дванадесет по обяд

аз съм себе си.

Къпе се Духът ми под душ от лъчи.

Не ме преследват сенки на блянове и спомени.

Случващото се в мига паметта превръща в минало,

а въображението в бъдеще.

Изгревът е обещание,

залезът - прощаване.

Денят е пътят на Светлото по хоризонта видим.

Ала Той,

Всевишният, не знае що е пространство.

Не се надбягва с време.

Няма ни бъдеще, ни минало.

В мига най-светъл,

точно в дванадесет по обяд,

Творецът случва Себе си.

Моля!

Твърдите, че Сатаната е сянката Му.

Вероятно сте прави.

Тогава не стойте на сянка!

Следвайте Слънцето!

Обиколете Кълбото!

Синьото.

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

Сладуранке, права си! Напълно съм съгласна с теб.

2021-08-17T16:41:00+03:00
щураче (любимка)

А всъщност "светлината е Божия сянка"

2021-08-17T16:27:53+03:00
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

Росица, коментарът ти ми помогна да прозра за пореден път колко са относителни /ограничени/ човешките ни възприятия и представи. Слънцето най-щедро дарява своята животворна светлина в зенит, ала небето е човешка илюзия, зенитът – условност, обозначена с понятие. Слънцето не променя своето местонахождение спрямо земята, нито избира накъде и за кого да излъчва светлината си. Има скрити смисли в текста на тази творба. Любящото сърце е безпристрастно щедро, свръхсетивно, изтънчено и деликатно. Не се взира в сянката /недостатъците, пороците и прикритите тайни / на другите хора. То тупти с вибрации, които го извеждат в зенита на човешката емоционалност, където душата може да остане цяла, недокосната от грубите вибрации на преходните човешки страсти. Извеждането на душата извън матрицата на ума и емоциите се случва много трудно, но си струва, защото е възможност за изживяване на задоволство от друг ранг. Благодаря ти за внимателния прочит, Роси!

2021-08-17T16:19:58+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Много ми хареса. Денят е обещание за ново начало, а краят му за прощаване с още един ден от живота ни. Това което сега се случва след миг ще е минало. Харесва ми и алегорията "Сатаната е сянката Му". " Тогава не стойте на сянка! Следвайте Слънцето!" Животът е светлина и светлината е живот! Поздравления за творбата!

2021-08-11T21:27:06+03:00
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

Творбата ми е алегорична. Слънцето, хоризонтът и сянката са символи. В аналитичната психология с архетипа "сянка" се обозначава личното и колективното неосъзнато, а то, за съжаление, е нещо необятно и бездънно. Именно опитите да се освети "сянката" са подтикът за прогрес, за изобретения и творчество, за себепознание. Слънцето /светлината/ е живот. Макар да има милиарди други слънца /звезди/ във вселената, те не подхранват живота на планетата ни. Има единствени неща. Като истината - нашата, която ни грее отвътре, поддържа живота в нас, повод и смисъл е. И не е ничия друга. Същото важи за всеки. За да живеем в общност обаче, за да опазим живота, трябва да открием допирателната между милиардите истини - да обходим кълбото и осветим "колективната сянка". "Животът е жажда за истина и красота" - казвате. Така е, г-н Станев. Обнадеждаващ е фактът, че истините могат да се съюзят в диалога, но не и в спора и противопоставянето. Благодаря Ви за доброто разчитане!

2021-07-24T08:37:42+03:00