Същност

Коментари

• 

  Samadhi (Гюлсер Мазлум)

  Сладуранке, права си! Напълно съм съгласна с теб.

  2021-08-17T16:41:00+03:00
• 

  щураче (любимка)

  А всъщност "светлината е Божия сянка"

  2021-08-17T16:27:53+03:00
• 

  Samadhi (Гюлсер Мазлум)

  Росица, коментарът ти ми помогна да прозра за пореден път колко са относителни /ограничени/ човешките ни възприятия и представи. Слънцето най-щедро дарява своята животворна светлина в зенит, ала небето е човешка илюзия, зенитът – условност, обозначена с понятие. Слънцето не променя своето местонахождение спрямо земята, нито избира накъде и за кого да излъчва светлината си. Има скрити смисли в текста на тази творба. Любящото сърце е безпристрастно щедро, свръхсетивно, изтънчено и деликатно. Не се взира в сянката /недостатъците, пороците и прикритите тайни / на другите хора. То тупти с вибрации, които го извеждат в зенита на човешката емоционалност, където душата може да остане цяла, недокосната от грубите вибрации на преходните човешки страсти. Извеждането на душата извън матрицата на ума и емоциите се случва много трудно, но си струва, защото е възможност за изживяване на задоволство от друг ранг. Благодаря ти за внимателния прочит, Роси!

  2021-08-17T16:19:58+03:00
• 

  РосиДимова (Росица Димова)

  Много ми хареса. Денят е обещание за ново начало, а краят му за прощаване с още един ден от живота ни. Това което сега се случва след миг ще е минало. Харесва ми и алегорията "Сатаната е сянката Му". " Тогава не стойте на сянка! Следвайте Слънцето!" Животът е светлина и светлината е живот! Поздравления за творбата!

  2021-08-11T21:27:06+03:00
• 

  Samadhi (Гюлсер Мазлум)

  Творбата ми е алегорична. Слънцето, хоризонтът и сянката са символи. В аналитичната психология с архетипа "сянка" се обозначава личното и колективното неосъзнато, а то, за съжаление, е нещо необятно и бездънно. Именно опитите да се освети "сянката" са подтикът за прогрес, за изобретения и творчество, за себепознание. Слънцето /светлината/ е живот. Макар да има милиарди други слънца /звезди/ във вселената, те не подхранват живота на планетата ни. Има единствени неща. Като истината - нашата, която ни грее отвътре, поддържа живота в нас, повод и смисъл е. И не е ничия друга. Същото важи за всеки. За да живеем в общност обаче, за да опазим живота, трябва да открием допирателната между милиардите истини - да обходим кълбото и осветим "колективната сянка". "Животът е жажда за истина и красота" - казвате. Така е, г-н Станев. Обнадеждаващ е фактът, че истините могат да се съюзят в диалога, но не и в спора и противопоставянето. Благодаря Ви за доброто разчитане!

  2021-07-24T08:37:42+03:00