Samadhi (Гюлсер Мазлум)
244 642
23 jul 2021, 12:26

Същност 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
857 2 6

 

 

Красиви са изгревите,

омайни - залезите,

но най-обичам Слънце в зенит.

Не ме ослепява лъчът, 

перпендикулярният,

духа ми обгръща,  

заблуди и илюзии бягат вдън гори.

 

В дванадесет по обяд

аз съм себе си.

Къпе се Духът ми под душ от лъчи.

Не ме преследват сенки на блянове и спомени.

Случващото се в мига паметта превръща в минало,

а въображението в бъдеще.

 

Изгревът е обещание,

залезът - прощаване.

Денят е пътят на Светлото по хоризонта видим.

Ала Той,

Всевишният, не знае що е пространство.

Не се надбягва с време.

Няма ни бъдеще, ни минало.  

В мига най-светъл,

точно в дванадесет по обяд,

Творецът случва Себе си.

 

Моля!

Твърдите, че Сатаната е сянката Му.

Вероятно сте прави.

Тогава не стойте на сянка!

Следвайте Слънцето!

Обиколете Кълбото!

Синьото.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сладуранке, права си! Напълно съм съгласна с теб.
  • А всъщност "светлината е Божия сянка"
  • Росица, коментарът ти ми помогна да прозра за пореден път колко са относителни /ограничени/ човешките ни възприятия и представи. Слънцето най-щедро дарява своята животворна светлина в зенит, ала небето е човешка илюзия, зенитът – условност, обозначена с понятие. Слънцето не променя своето местонахождение спрямо земята, нито избира накъде и за кого да излъчва светлината си. Има скрити смисли в текста на тази творба. Любящото сърце е безпристрастно щедро, свръхсетивно, изтънчено и деликатно. Не се взира в сянката /недостатъците, пороците и прикритите тайни / на другите хора. То тупти с вибрации, които го извеждат в зенита на човешката емоционалност, където душата може да остане цяла, недокосната от грубите вибрации на преходните човешки страсти. Извеждането на душата извън матрицата на ума и емоциите се случва много трудно, но си струва, защото е възможност за изживяване на задоволство от друг ранг. Благодаря ти за внимателния прочит, Роси!
  • Много ми хареса. Денят е обещание за ново начало, а краят му за прощаване с още един ден от живота ни. Това което сега се случва след миг ще е минало. Харесва ми и алегорията "Сатаната е сянката Му". " Тогава не стойте на сянка! Следвайте Слънцето!" Животът е светлина и светлината е живот! Поздравления за творбата!
  • Творбата ми е алегорична. Слънцето, хоризонтът и сянката са символи. В аналитичната психология с архетипа "сянка" се обозначава личното и колективното неосъзнато, а то, за съжаление, е нещо необятно и бездънно. Именно опитите да се освети "сянката" са подтикът за прогрес, за изобретения и творчество, за себепознание. Слънцето /светлината/ е живот. Макар да има милиарди други слънца /звезди/ във вселената, те не подхранват живота на планетата ни. Има единствени неща. Като истината - нашата, която ни грее отвътре, поддържа живота в нас, повод и смисъл е. И не е ничия друга. Същото важи за всеки. За да живеем в общност обаче, за да опазим живота, трябва да открием допирателната между милиардите истини - да обходим кълбото и осветим "колективната сянка". "Животът е жажда за истина и красота" - казвате. Така е, г-н Станев. Обнадеждаващ е фактът, че истините могат да се съюзят в диалога, но не и в спора и противопоставянето. Благодаря Ви за доброто разчитане!
  • Много е хубаво!
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението, пресътворени във философски обобщения...
    Всъщност:слънцето е нашият живот и смисъл на съществуването ни във физически и духовен аспект.
    "Красиви са изгревите,
    омайни са залезите..."
    Поздравления за творбата, Самадхи!
Propuestas
: ??:??