2 нояб. 2008 г., 18:20

Съсипана душа

1.3K 0 2

Виж, към теб върви едно съсипано момиче,

на което са ограбили мечтите!

Слепи са му днес очите за луната и звездите,

за света около него,

от любов  пренаранено!

Някой ден то ще осъзнае, че той не си е струвал и ще се запита:

‘'А дали въобще е съществувал?''

Но този ден не е дошъл.

А ако никога не дойде?

Какво ще прави тя?

Ще тъне в болка и тъга и ще погуби свойта красота?

Ще стои сама и вечно ще съжалява за това?

Не, тя ще започне да живее,

напук на него и на всички хора!

Дори ако отвътре всичко я раздира,

дори да иска да изкрещи от тази болка,

тя трябва да го преодолее

и да започне да живее!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да така е!Благодаря ти!!!
  • "тя трябва да го преодолее
    и да започне да живее"

    Трябва...!Зная колко боли,но бъди силна!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...