Съсипана душа
Виж, към теб върви едно съсипано момиче,
на което са ограбили мечтите!
Слепи са му днес очите за луната и звездите,
за света около него,
от любов пренаранено!
Някой ден то ще осъзнае, че той не си е струвал и ще се запита:
‘'А дали въобще е съществувал?''
Но този ден не е дошъл.
А ако никога не дойде?
Какво ще прави тя?
Ще тъне в болка и тъга и ще погуби свойта красота?
Ще стои сама и вечно ще съжалява за това?
Не, тя ще започне да живее,
напук на него и на всички хора!
Дори ако отвътре всичко я раздира,
дори да иска да изкрещи от тази болка,
тя трябва да го преодолее
и да започне да живее!
© Анета Боянова All rights reserved.
