2 nov 2008, 18:20

Съсипана душа

1.3K 0 2

Виж, към теб върви едно съсипано момиче,

на което са ограбили мечтите!

Слепи са му днес очите за луната и звездите,

за света около него,

от любов  пренаранено!

Някой ден то ще осъзнае, че той не си е струвал и ще се запита:

‘'А дали въобще е съществувал?''

Но този ден не е дошъл.

А ако никога не дойде?

Какво ще прави тя?

Ще тъне в болка и тъга и ще погуби свойта красота?

Ще стои сама и вечно ще съжалява за това?

Не, тя ще започне да живее,

напук на него и на всички хора!

Дори ако отвътре всичко я раздира,

дори да иска да изкрещи от тази болка,

тя трябва да го преодолее

и да започне да живее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да така е!Благодаря ти!!!
  • "тя трябва да го преодолее
    и да започне да живее"

    Трябва...!Зная колко боли,но бъди силна!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...