Съсипана душа

2.11.2008 г., 18:20 ч.

Поезия » Любовна

914 0 2

Виж, към теб върви едно съсипано момиче,

на което са ограбили мечтите!

Слепи са му днес очите за луната и звездите,

за света около него,

от любов пренаранено!

Някой ден то ще осъзнае, че той не си е струвал и ще се запита:

‘'А дали въобще е съществувал?''

Но този ден не е дошъл.

А ако никога не дойде?

Какво ще прави тя?

Ще тъне в болка и тъга и ще погуби свойта красота?

Ще стои сама и вечно ще съжалява за това?

Не, тя ще започне да живее,

напук на него и на всички хора!

Дори ако отвътре всичко я раздира,

дори да иска да изкрещи от тази болка,

тя трябва да го преодолее

и да започне да живее!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.