3 окт. 2009 г., 13:25

Състрдание

797 0 1

Две малки ръчички

към тебе се протягат,

и молят те тебе за милостиня.

Но ти безвернико, защо ги оплюваш?

 

В неизвестна посока побягваш

и оставяш малко сираче,

без надежда и любов,

без хляб и живот!

 

Къде ти изчезна състраданието!?

Къде са милите ти ласки,

страстната ти усмивка

и жаждата за живот?

 

Ти, човече, не бъди безразличен...

Бъди човек състрадателен,

мил, добър, с надежда свята за живот,

душата ти трябва да гори само за едно -

за състраданието човешко!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...