Състрдание
Две малки ръчички
към тебе се протягат,
и молят те тебе за милостиня.
Но ти безвернико, защо ги оплюваш?
В неизвестна посока побягваш
и оставяш малко сираче,
без надежда и любов,
без хляб и живот!
Къде ти изчезна състраданието!?
Къде са милите ти ласки,
страстната ти усмивка
и жаждата за живот?
Ти, човече, не бъди безразличен...
Бъди човек състрадателен,
мил, добър, с надежда свята за живот,
душата ти трябва да гори само за едно -
за състраданието човешко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Илиев Всички права запазени
