Душата ми е свежа,
сякаш пролетна пчела.
Росно ухаещи прелести
ми дават дял от живота.
Душата ми е нежна,
сякаш тихичка роса,
любовно вгледана и трепкащо усмихната.
Душата ми е храм,
неосвещаван от жезли суетни,
душата ми е сътворена без ръцете,
размесващи глина,
създадена е в мисълта на покоя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация