Сътворение

11 авг. 2015 г., 20:46

Поэзия » Другая

384 0 1

Тъмно бе… бездушно, празно.

Студенина и мрак… и тишина.

Погледна Бог, помисли… каза

единствено: Да бъде светлина!

И светло стана… и надежда

прокрадна се над таз земя.

Започна бавно да изрежда

Творецът: суша, въздух, небеса.

Да има и живот – в небето,

във водата и по цялата земя.

Да има и растения, дървета…

Да има твари всякакви в света!

Земята неугледна и студена

под Божията творческа ръка

превърна се в най-китната градина,

изпълнена със славна красота.

Но нещо сякаш липсваше на тази

обляна в слънце и във цвят планета.

Усмихна се Творецът: Да я пази

ще сътворя по образ Мой човека!

И стана утро, ден последен беше.

И Бог почина си след седмицата трудна.

Една усмивка грееше в сърцето Му:

завършил бе творението чудно!

Galifray (Галифрей Михайлов)

2015-08-12T09:25:51+03:00

Много захаросано и добре написано стихотворение. Обаче не е ли човекът този, който изсича горите, пуска атомни бомби, въобще - разрушава всичко, до което се докопа. Има гигантска дупка в озоновия слой, ако е само една, де. Иначе е естествено да има красота. Примерно някоя красива и гола млада шведка. Обаче къде отива красотата, когато съществата на тази планета трябва да се изяждат едно-друго, за да оцелеят. Или пък "красивите" болести! Рак, проказа, сифилис?