11 ago 2015, 20:46

Сътворение

  Poesía » Otra
539 0 1

Тъмно бе… бездушно, празно.

Студенина и мрак… и тишина.

Погледна Бог, помисли… каза

единствено: Да бъде светлина!

 

И светло стана… и надежда

прокрадна се над таз земя.

Започна бавно да изрежда

Творецът: суша, въздух, небеса.

 

Да има и живот – в небето,

във водата и по цялата земя.

Да има и растения, дървета…

Да има твари всякакви в света!

 

Земята неугледна и студена

под Божията творческа ръка

превърна се в най-китната градина,

изпълнена със славна красота.

 

Но нещо сякаш липсваше на тази

обляна в слънце и във цвят планета.

Усмихна се Творецът: Да я пази

ще сътворя по образ Мой човека!

 

И стана утро, ден последен беше.

И Бог почина си след седмицата трудна.

Една усмивка грееше в сърцето Му:

завършил бе творението чудно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много захаросано и добре написано стихотворение. Обаче не е ли човекът този, който изсича горите, пуска атомни бомби, въобще - разрушава всичко, до което се докопа. Има гигантска дупка в озоновия слой, ако е само една, де. Иначе е естествено да има красота. Примерно някоя красива и гола млада шведка. Обаче къде отива красотата, когато съществата на тази планета трябва да се изяждат едно-друго, за да оцелеят. Или пък "красивите" болести! Рак, проказа, сифилис?

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...