Сътворение
Тъмно бе… бездушно, празно.
Студенина и мрак… и тишина.
Погледна Бог, помисли… каза
единствено: Да бъде светлина!
И светло стана… и надежда
прокрадна се над таз земя.
Започна бавно да изрежда
Творецът: суша, въздух, небеса.
Да има и живот – в небето,
във водата и по цялата земя.
Да има и растения, дървета…
Да има твари всякакви в света!
Земята неугледна и студена
под Божията творческа ръка
превърна се в най-китната градина,
изпълнена със славна красота.
Но нещо сякаш липсваше на тази
обляна в слънце и във цвят планета.
Усмихна се Творецът: Да я пази
ще сътворя по образ Мой човека!
И стана утро, ден последен беше.
И Бог почина си след седмицата трудна.
Една усмивка грееше в сърцето Му:
завършил бе творението чудно!
© Галина Пенева All rights reserved.
