4 февр. 2006 г., 15:23

СЪТВОРЯВАНЕ

803 0 0



  СЪТВОРЯВАНЕ


... и започвам да галя
нежно клавишите,

като клавир на пиано
ги докосвам със диези,

а музиката на вълни приижда,
ритъма се сменя,

огъня подклаждам и изгарям
в биенето на сърцето,

търся думите,
намирам там вълнението... и прибоя,

в дюните завирам се,
но жилото оставям горе,

чакам търпеливо
лунните лъчи да ме огреят,

капчици роса
по мойто чело...

ледени кристали
светят в мрака,

нокти скърцат
по скалата,

изгрева над океана...
пиша...

музиката спира
и потъвам към безкрая,

тон последен изтънява
във омая,

тихо се оглеждам
и разбирам...

горно До
ще трябва да натисна,

леко потупване по PAD-а...
и това е,

в мрежата аз падам,
в прегръдката на ПАЯКА...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....