Indignatio facit versum...

(възмущението създава стиховете!!!)-латинска сентенция...

Зловещи мисли тровят ми съня

и ужас тих смразява ми кръвта,

дотам ли ти е закърнял ума,

дотам ли те доведе похотта...

Нагонът, знам, те води за носа

и мазохизъм пали в теб страстта,

но що за орисия е това,

че от жена, омайваща света,

на дъното ти чак се озова...

Проклятие ли, карма е това,

или е празна твоята глава,

но как, кажи ми, да си обясня,

че чакаш гноми, женени с деца,

огризки тайничко да ти подхвърлят през нощта

и да подсмърчаш, дебнеща в студа,

да се отвори чуждата врата,

да ти подхвърлят някаква кора...

Пожар жесток ли пак се разгоря,

там долу, между твоите крака

и в паниката да го потушиш,

ти не пропусна да се унижиш...

А уж не си каква да е жена

и уж изгаряш мъжките сърца,

презираш уж "безличната тълпа",

а се остави твойта красота

да я предъвква някаква свиня,

да се въргаля с нея във смрадта,

посмешище да ставаш за "сганта..."