Indignatio facit versum...
(възмущението създава стиховете!!!)-латинска сентенция...
Зловещи мисли тровят ми съня
и ужас тих смразява ми кръвта,
дотам ли ти е закърнял ума,
дотам ли те доведе похотта...
Нагонът, знам, те води за носа
и мазохизъм пали в теб страстта,
но що за орисия е това,
че от жена, омайваща света,
на дъното ти чак се озова...
Проклятие ли, карма е това,
или е празна твоята глава,
но как, кажи ми, да си обясня,
че чакаш гноми, женени с деца,
огризки тайничко да ти подхвърлят през нощта
и да подсмърчаш, дебнеща в студа,
да се отвори чуждата врата,
да ти подхвърлят някаква кора...
Пожар жесток ли пак се разгоря,
там долу, между твоите крака
и в паниката да го потушиш,
ти не пропусна да се унижиш...
А уж не си каква да е жена
и уж изгаряш мъжките сърца,
презираш уж "безличната тълпа",
а се остави твойта красота
да я предъвква някаква свиня,
да се въргаля с нея във смрадта,
посмешище да ставаш за "сганта..."
© Кирил Todos los derechos reservados