30 окт. 2012 г., 11:46

Сюрвайвар 

  Поэзия » Философская
394 0 3

О, колко  е опасно да си жив.
Случайност е, че още теб те има.
Живота е за всичко това крив.
А ти човече си щастлив за трима!

Във детството най-трудно се расте,
със чужди грижи там се оцелява...
Съдбата , ако тебе те не ще,
следа от тебе не остава!

Ти трябва все, да пазиш своя гръб!
Опазиш ли го, тебе ще те има!
В противен случай,всичко ще е скръб,
една оплескана със кал картина!

Най- трудно се опазва" Единак",
във "Глутницата" по-се оцелява...
Страха за "кожата" не ни е враг,
макар, че като знаме се развява!

Дори когато си във своя дом,
не си предпазен сто процента,
и там не си  предпазен  от Погром,
и страдаш, ти си пациента!

Да не говорим,че и при пожар,
и с тебе ще се случи случка...
На Трусовете  ти не си другар,
и с тебе всичко може да се случи!

Да падне върху твоята глава,
от вятъра проклета керемида...
О, мога още да ти назова,
неща от сляпата Темида!

Понякога при теб е Болестта,
със вируси, амеби и бацили...
И ти така оставаш без света...
В разцвета са живота ти убили!

Насилниците често влизат с взлом!
Те могат със куршум да те пронижат...
Или в комина ти, да падне гром...
О, Злите сили все със теб се движат!

А и Природата  е срещу теб,
не са невинни нейните стихии,
от теб те могат да направят "дроб"
и те за теб са злите харамии...

Дори когато ходиш по света,
не е изключено да се подхлъзнеш,
да паднеш, да се счупиш и врата,
или от студ,без печка да замръзнеш!

О, ако ти си  човек без късмет,
не можеш всичко туй да надживееш!
И слепешком, ти си тръгна`л напред,
дано бедите надживееш!

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??