30.10.2012 г., 11:46

Сюрвайвар

552 0 3

О, колко  е опасно да си жив.
Случайност е, че още теб те има.
Живота е за всичко това крив.
А ти човече си щастлив за трима!

Във детството най-трудно се расте,
със чужди грижи там се оцелява...
Съдбата , ако тебе те не ще,
следа от тебе не остава!

Ти трябва все, да пазиш своя гръб!
Опазиш ли го, тебе ще те има!
В противен случай,всичко ще е скръб,
една оплескана със кал картина!

Най- трудно се опазва" Единак",
във "Глутницата" по-се оцелява...
Страха за "кожата" не ни е враг,
макар, че като знаме се развява!

Дори когато си във своя дом,
не си предпазен сто процента,
и там не си  предпазен  от Погром,
и страдаш, ти си пациента!

Да не говорим,че и при пожар,
и с тебе ще се случи случка...
На Трусовете  ти не си другар,
и с тебе всичко може да се случи!

Да падне върху твоята глава,
от вятъра проклета керемида...
О, мога още да ти назова,
неща от сляпата Темида!

Понякога при теб е Болестта,
със вируси, амеби и бацили...
И ти така оставаш без света...
В разцвета са живота ти убили!

Насилниците често влизат с взлом!
Те могат със куршум да те пронижат...
Или в комина ти, да падне гром...
О, Злите сили все със теб се движат!

А и Природата  е срещу теб,
не са невинни нейните стихии,
от теб те могат да направят "дроб"
и те за теб са злите харамии...

Дори когато ходиш по света,
не е изключено да се подхлъзнеш,
да паднеш, да се счупиш и врата,
или от студ,без печка да замръзнеш!

О, ако ти си  човек без късмет,
не можеш всичко туй да надживееш!
И слепешком, ти си тръгна`л напред,
дано бедите надживееш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...