Приятелю, виж мойта самота,
взри се в тази празнина.
Виж тук е само тъмнина.
Къде загуби се онази светлина?
Приятелко, защо туй стана,
какво се случи?
Нима от думи не разбираш
или ти тъй лесно ме презираш?
Приятели, съвет ми дайте,
побързайте, че времето лети.
Нима така се прави вече?
Любовта нима прост прашец е?
Нима така лети и тя,
като времето и вятъра
хванати дружно ръка за ръка?
Нима това е любовта?
Приятели, това ли е вашият съвет?
Да я оставя, да потъне тя в забрава?
Да я пусна да лети
над незнайни равнини?
О, братко мой,
да слушам ли съветите безброй?
О, братко мой,
съвет ми дай и нека мъдър бъде той.
Слушай ме и запомни!
Любовта не се оставя.
Тя не се забравя!
Любовта си ти гони,
настигни я и тогава се бори!
Любовта е нещо вечно,
тя не може да лети.
Но и друго запомни:
Любовта за теб е чужда.
Тя за теб е просто нужда.
Затуй спри се и кажи:
"Любовта, какво е тя?"
И отговор търси
в своята душа!
Намериш ли го знай,
дошъл е твоят край!
Защото е един живот не стига.
Защото любовта е тъй красива!
© Ясен Все права защищены
раят ще настане!