Не са достатъчно думи измислени,
душата си на друг да разкриеш.
Може само със обич в очите да казваш!
Да се отвориш - без да се скриеш...
С думи винаги нещо остава неказано,
сам ти разбираш това.
Сърцето ти пак стои недоказано
и съвет ти потърси сега...
... ала аз не разбирам!
И аз се обърквам!
Сам се лутам във свойта тъга...
Изгубен във себе си -
крия се в образи
и чакам да свърши света.
Сам ти виждаш,
че думи неписани
тук ти изписа сега.
И ти във душата си
търсиш остатъци,
събираш свойта тъга.
И ти с думи римувани
със сълзи обрисувани
откриваш отново света.
Само мога да кажа:
"Не спирай да вярваш!
Не спирай! Търси радостта..."
...
Посветено
© Марин Димитров Все права защищены
но някак не е твоя тя...
Как да продължиш нетленно,
как да спреш агонията своя!