Съвременна изповед
Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца,
от разплаканите очи на надеждата,
за лицемерието нагло на светеца,
от несбъднатите слънчеви мечти.
Боли ме за победената радост,
от помръкналата ранена красота,
за обсебената от безверие младост,
от агонизиращата истина в калта.
Боли ме за дързостта на лъжата,
от безумието грозно на пошлостта,
за обречения бял полет на крилата,
от черния триумф на подлостта.
Боли ме, но вярвам в новия ден,
в разума надделял над глупостта,
в утрешния ден за щастие отреден,
огрян от слънцето на радостта,
в който властва справедливостта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кръстина Тодорова Все права защищены
