Съвременна изповед

Jul 30, 2023, 11:41 AM

Poetry » Civilian

350 0 2

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца,
от разплаканите очи на надеждата,
за лицемерието нагло на светеца,
от несбъднатите слънчеви мечти.
Боли ме за победената радост,
от помръкналата ранена красота,
за обсебената от безверие младост,
от агонизиращата истина в калта.
Боли ме за дързостта на лъжата,
от безумието грозно на пошлостта,
за обречения бял полет на крилата,
от черния триумф на подлостта.
Боли ме, но вярвам в новия ден,
в разума надделял над глупостта,
в утрешния ден за щастие отреден,
огрян от слънцето на радостта,
в който властва справедливостта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-07-31T09:28:59+03:00

Вярата в Бога ни спасява от света, който става все по-абсурден и объркан.
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2023-07-30T21:14:27+03:00

Така е! Вярата и надеждата крепят човека, че утре светът ще е по-добър!