12 мая 2008 г., 10:35

Съвремие...

860 0 18

              Съвремие...

Свалячи - колкото си искаш...
и уморени от живота мачовци,
слаби,  дълги,  ниски,
умишлено се правят на палячовци...

Несретници и любовчии - много...
женени, ергени и сгодени,
кой бедно си живее, кой охолно,
все търсят те хомот да ти наденат...

Такива са си - днешните "идалговци"...
не се замислят никак за проблема,
даже като станат татковци...
чакат... друг правата им да вземе!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Точно описание на днешния "мъж"-,като че ли повечето от тях, независимо от възрастта -бягат от отговорност.Жените носим повече товар, във всяко отношение от мъжете.
    Поздрави за този така женски стих.
  • От трън та на глог, че...
    Леле-леле...
    Поздрави!
  • еееееее, стига де, толкова невероятни мъже има, все още, някъде - това го казвам с усмивка.

    инак - мда, и това е част от съвременната ни действителност, за жалост ...
    Поздрав, готин стих!
  • Браво , за днес втори стих с подобна тематика чета.

    Поздравления .Хареса ми

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...