Съвсем съзнателно лоша,
съвсем съзнателно друга –
няма място за почести,
правещи дребни услуги,
няма място за настроение,
няма място за поглед –
и с ирония питам себе си
откъде се взе тази болка?
И с оная стара повеля,
че светът е сцена, която остава
организирам театър.
/А защо се чувствам така стара/
Опиянена от ролята
да съм лоша и съвсем друга,
изграждам по най-простия начин
една чудесна заблуда.
Ако съзнателно съм добра
ако съзнателно съм хубава,
няма ли да е “просто така“
и ще повярват ли другите?
© Ел Асенова Все права защищены
в неблагодарен статус на статист
В житейския театър всяка роля
превръща вярващия във артист.