Мисълта крилата отлита навсякъде,
с крилете на Хермес и окото на Хорус.
Следващата искра дебне там някъде,
я в космоса, я в пустия северен полюс.

Щом наближи целта искряща, златиста,
нова посока обзема душа, разум и плът.
Отново блестяща, тъй истинска и чиста,
повяват ветрове към нея по новия път.  

Но старата не чезне някъде в бездна, 
нито събира прах в затворена стая.
Остава тя безкрайно могъща и полезна –
поредната стъпка по пътя към безкрая.

Парчетата от стари идеали се веят
като знамена на умрели империи.
Мистериозни и омайни песни пеят
в кристални, неподвижни галерии.

Новата цел дърпа всичко градено напред
към новите граници и новите знания,
към страниците между новия и стария век
с истината, шептяща безценни послания.