6 окт. 2011 г., 21:19

Табула раза

1.1K 0 8

 

(размислите на един бивш кладенец)

 

 

Отдавна искам да въздъхна

след всичкото си скърцане със зъби.

Аз - кладенец от трябване пресъхнал,

на място, тананикащо от гъби.

 

Мълча дървесните корони

и гледам как небето се променя,

как си отиват жадните сезони,

до крак разочаровани от мене.

 

Загрижено шуми брезата,

бразди окото ми с обрасло теме

и шепне нещо непонятно,

по òсите на миналото време.

 

Аз глух и сляп крепя баланса,

все още, да ме смятат за озонов.

Признавам - всъщност, липсвах от миманса,

чирикащ в плетката от летни клони.

 

И само есента когато

я изруси притворно и наужким,

ще пише прежълтяло в мен брезата:

"Заспи и повече не се събуждай!"

 

Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми идеята ти за кладенец, измерващ времетоИ както обикновено - в безупречна форма
  • екстазис, улянка, Джейн Еър, М1234567891, еленасим1, майанакиева - Благодаря, че прочетохте и коментирахте! Сърдечни поздрави и благодарности!
    Илич - Само ти забеляза липсващите две срички точно в средата на стихотворението! Беше опит да наподобя графично пясъчен часовник и остта , по която протича времето. Особени благодарности за изостреното внимание!
  • Поздравления, Радост!
  • Много особено настроение те е треснало
    И постройката е ....ммм необичайна?
    Само в 3 строфа дължината на трети стих съвпада с първия. Това поради срединното място на строфата ли е или е някакъв друг експеримент?
  • Прекрасно рисуваш с пламенните думи!Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...