Табула раза
(размислите на един бивш кладенец)
Отдавна искам да въздъхна
след всичкото си скърцане със зъби.
Аз - кладенец от трябване пресъхнал,
на място, тананикащо от гъби.
Мълча дървесните корони
и гледам как небето се променя,
как си отиват жадните сезони,
до крак разочаровани от мене.
Загрижено шуми брезата,
бразди окото ми с обрасло теме
и шепне нещо непонятно,
по òсите на миналото време.
Аз глух и сляп крепя баланса,
все още, да ме смятат за озонов.
Признавам - всъщност, липсвах от миманса,
чирикащ в плетката от летни клони.
И само есента когато
я изруси притворно и наужким,
ще пише прежълтяло в мен брезата:
"Заспи и повече не се събуждай!"
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
И както обикновено - в безупречна форма
