(размислите на един бивш кладенец)
Отдавна искам да въздъхна
след всичкото си скърцане със зъби.
Аз - кладенец от трябване пресъхнал,
на място, тананикащо от гъби.
Мълча дървесните корони
и гледам как небето се променя,
как си отиват жадните сезони,
до крак разочаровани от мене.
Загрижено шуми брезата,
бразди окото ми с обрасло теме
и шепне нещо непонятно, ...