Oct 6, 2011, 9:19 PM

Табула раза

  Poetry
1.1K 0 8

 

(размислите на един бивш кладенец)

 

 

Отдавна искам да въздъхна

след всичкото си скърцане със зъби.

Аз - кладенец от трябване пресъхнал,

на място, тананикащо от гъби.

 

Мълча дървесните корони

и гледам как небето се променя,

как си отиват жадните сезони,

до крак разочаровани от мене.

 

Загрижено шуми брезата,

бразди окото ми с обрасло теме

и шепне нещо непонятно,

по òсите на миналото време.

 

Аз глух и сляп крепя баланса,

все още, да ме смятат за озонов.

Признавам - всъщност, липсвах от миманса,

чирикащ в плетката от летни клони.

 

И само есента когато

я изруси притворно и наужким,

ще пише прежълтяло в мен брезата:

"Заспи и повече не се събуждай!"

 

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми идеята ти за кладенец, измерващ времетоИ както обикновено - в безупречна форма
  • екстазис, улянка, Джейн Еър, М1234567891, еленасим1, майанакиева - Благодаря, че прочетохте и коментирахте! Сърдечни поздрави и благодарности!
    Илич - Само ти забеляза липсващите две срички точно в средата на стихотворението! Беше опит да наподобя графично пясъчен часовник и остта , по която протича времето. Особени благодарности за изостреното внимание!
  • Поздравления, Радост!
  • Много особено настроение те е треснало
    И постройката е ....ммм необичайна?
    Само в 3 строфа дължината на трети стих съвпада с първия. Това поради срединното място на строфата ли е или е някакъв друг експеримент?
  • Прекрасно рисуваш с пламенните думи!Поздравления!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...