8 апр. 2010 г., 14:32

Тайна

1.5K 0 4

Тайна

 

Две ръце и сълзи,

и тръпка... и ти си там.

Сърцето ми спира,

докосваш ме

и те докосвам,

в най-тънките ти струни

се допирам.

Устните ми устните ти спират,

за глътка въздух преди края

на това очакване голямо.

Ръцете ми в ръцете ти

се сплитат

и не знаят как да спрат.

Страст, две празни чаши,

загасени лампи

и невидими усмивки

във нощта

по-силно от Луната светят.

Метал, колан... обувки,

желание за нещо голо,

нещо тайно, само мое...

целувки... трепет... настояване... Да!

Легло от рози,

но без тръни

и мека длан върху лицето ми,

и огън във гърдите пламнал.

Няма думи, няма срички,

дъха ми в твоя се усеща.

Ти искаш аз ти давам

и моля се да не приключва.

...

Сутрешният лъч огрява

само нашите контури.

Какво се беше случило

не помниш, а искаш...

настоятелно отново.

И пак две ръце

във моите се сплитат,

и пак дъха ми спира бавно... бавно,

че всичко хубаво си има края...

не искам да те губя...

Само ти си...

(На С.В. от С.)

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Триб Трибс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...