8.04.2010 г., 14:32

Тайна

1.5K 0 4

Тайна

 

Две ръце и сълзи,

и тръпка... и ти си там.

Сърцето ми спира,

докосваш ме

и те докосвам,

в най-тънките ти струни

се допирам.

Устните ми устните ти спират,

за глътка въздух преди края

на това очакване голямо.

Ръцете ми в ръцете ти

се сплитат

и не знаят как да спрат.

Страст, две празни чаши,

загасени лампи

и невидими усмивки

във нощта

по-силно от Луната светят.

Метал, колан... обувки,

желание за нещо голо,

нещо тайно, само мое...

целувки... трепет... настояване... Да!

Легло от рози,

но без тръни

и мека длан върху лицето ми,

и огън във гърдите пламнал.

Няма думи, няма срички,

дъха ми в твоя се усеща.

Ти искаш аз ти давам

и моля се да не приключва.

...

Сутрешният лъч огрява

само нашите контури.

Какво се беше случило

не помниш, а искаш...

настоятелно отново.

И пак две ръце

във моите се сплитат,

и пак дъха ми спира бавно... бавно,

че всичко хубаво си има края...

не искам да те губя...

Само ти си...

(На С.В. от С.)

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Триб Трибс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...