Тайна
Лесно няма да се дам на вятъра,
разлюлял черешовите клони.
Скрила съм въздишки
под листата -
нека той, хитрецът,
ги догони...
Утринни миражи по росата,
алени отблясъци бродират.
Аз ще бъда тази,
непознатата,
от съня,
а ти недей ме спира.
Пладне се разстила над нивята,
рони капки злато във душите -
тежкото,
превито до земята,
непожънато,
презряло жито...
Ако си подслушвал трепетликите,
малката ми тайна е разкрита:
в синя вечер залезът притихва -
ще те чакам тука -
под звездите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
