ТАЙНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА

... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,

нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,

да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,

с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! –

ще ти пална седем дълги свещи – ще те гледам! – бяла и добра,

докато луната се облещи – хвърлен грош над нас – „ези-тура”,

сигурен съм – даже Бог го знае,

път пред нас едва ли има друг? –

ще се свърши твоят ден потаен в спалнята – при твоя мил съпруг,

аз ще спя във евтиния хостел, кръстен одиозно „Бизнес парк”,

и в матрака теловете остри ще дерат под мен чаршафа стар,

нито лук мирисали, ни яли! – примирени, примерни, добри,

нейде – пак из крайните квартали, утре ще те видя ли в зори,

или ще върти луната кръгла върху нас сребристия си грош? –

с две кюфтенца тъй щастлив си тръгвам! –

лека нощ, любима, лека нощ.